Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   №…

 

гр. К., 20.05.2019 година.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          К.ският районен съд, четвърти състав в проведено публично съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

      Председател: И. Родопски

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдия Родопски НАХД № 242, по описа на КРС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „Б.А.Б.” ЕООД, ЕИК 203518733, град С., ж.к.“Л.“ № 8, ул.“400“ № 34, представлявано от Л.А.Х., чрез адвокатско дружество „С., Т., Х. и С.“, чрез адв.Х.Х. от САК срещу наказателно постановление № 23-001786/30.03.2018 година, на директора на Дирекция “Инспекция по труда С. област”, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ за извършено административно нарушение на чл. 63, ал.2, вр.ал.1 от КТ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което моли съда да го отмени изцяло, евентуално да намали размера на санкцията или да приложи привилегированата разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ за малозначителност на нарушението.

Въззиваемата страна – Дирекция “Инспекция по труда” С., чрез своя процесуален представител счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди.

Съдът, след като извърши проверка на атакуваното наказателно постановление и разглеза всестранно и обективно материалите и приложенията към него, изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото заповеди № 3-0058/11.02.2014 г. и№ 3-0011 и 3-0012/03.01.2018 година, безспорно се установява персоналната и материалната компетентност на служителите /актосъставител и свидетели по акта/ и на административно – наказващия орган – директора на Дирекция „Инспекция по труда С. област”.

Жалбоподателят към момента на извършване на проверката е притежавал качеството работодател по смисъла на КТ на наетите лица в осъществяваната от търговеца дейност – „складова база” в гр.К..

Видно от декларация от 09.02.2018 г., попълнена и подписана  собственоръчно от М.А.К.се установява, че към момента на проверката лицето е изпълнявало длъжността „продавач-косултант“ във фирмата и търговския обект на жалбоподателя с определено работно време и заплата (л.60 от делото).

С протокол за извършена проверка на 07.02.2018 г., 09.02.2018 г.и на 12.02.2018 година (л.42) относно спазването на трудовото законодателство от настоящия жалбоподател е установено  настоящото нарушение по чл.63, ал.2, вр.ал.1 от КТ, като на 12.02.2018 г. е съставен акт за установяване на нарушение на трудовото законодателство, връчен и подписан от представител на жалбоподателя на същата дата.

Въз основана така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено от него административно нарушение на чл. 63, ал.2, вр.ал. 1 от КТ, за това, че при извършената проверка на горепосочените дати в „складова база” в гр.К. жалбоподателят, в качеството на работодател по смисъла на КТ е допуснал до работа на 02.10.2017 година лицето от М.А.К., на длъжност „продавач-косултант“, преди да й предостави всички изискуеми документи по чл.63, ал.1 от КТ, в частност без да й предостави заверено копие от уведомление до ТД на НАП за сключения с нея на 01.10.2017 година трудов договор. На 03.10.2017 година работодателят е подал уведомлението до ТД на НАП, но същото е било отхвърлено, поради техническа грешка в изписване на код по НКПД.

          Лицето е постъпило на работа по ТПО при жалбоподателя – работодател на 02.10.2017 година, а нарушението е било констатирано на 12.02.2018 година.   

От показанията на разпитаните пред настоящата съдебна инстанция свидетел А.З. се установява безспорно, че при извършване на проверката на обекта лицето К. е полагала труд като „продавач-консултант“ в проверявания обект, което е декларирала в изрична писмена декларация от 09.02.2018 година.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, като подадена в срок.

По основателността на жалбата, съдът излага съображения:

В хода на административно – наказателното производство по издаване на наказателното постановление, което се атакува не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му. Наказателното постановление, постановено във връзка с нарушение на чл. 63, ал.2, вр.ал.1 от КТ е издадено от материално компетентно длъжностно лице и въз основа на съставен от съответното длъжностно лице акт за установяване на административно нарушение. Не се констатираха нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в сроковете,  предвидени от ЗАНН и при спазване на правилата по чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

По същество правилно е приложен и материалния закон. Издаденото наказателно постановление е за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл. 63, ал.2, вр.ал.1 от КТ за неизпълнение от работодателя на задължителната правна норма за предоставяне на заверено копие от уведомление до ТД на НАП за сключения с работника К. на 01.10.2017 година трудов договор на длъжността „продавач-консултант“, което беше безспорно установено по делото.

Ето защо съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана  административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което му е наложена имуществена санкция към минималния  размер - 3 000 лева. Настоящият съдебен състав намира за осъществен състава на посоченото административно нарушение. Деянието е осъществено във формата на виновно бездействие, нарушаващо установения ред, извършено е при условията на непредпазливост – деецът е могъл и е бил длъжен да предвиди обществено опасните последици от бездействието си.

Тъй като нарушението се явява първо за нарушителя и с него не са причинени значителни вредни последици, са налице основания за изменяване на обжалваното наказателно постановление в частта, относно размера на наложената имуществена санкция, от 3000,00 (три хиляди) лева на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.

В случая е невъзможно прилагането на законовата привилегия, предвидена в чл.415в, ал.1 от КТ, поради изрично въведеното от законодателя ограничение по ал.2 на същия член, за нарушения по чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ, каквото се явява настоящото.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като следва да се измени в частта, относно размера на наложената санкция, чрез редукцията й до законоопределения минимум.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

         

    Р          Е          Ш          И  :

         

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-001786 / 30.03.2018 година, издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда С. област” - С., в частта, относно наложената имуществена санкция, като я намалява от 3000,00 (три хиляди) лева на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.

         

                 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - С. област, в 14 (четиринадесет дневен) срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: