Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Гр. К., 25.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав          в публично

заседание на тридесети септември

две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                           Районен съдия : Аксиния Атанасова

 

при секретаря         Десислава М.                            и в присъствието

на прокурора                                                             разгледа докладваното

от съдията                  Атанасова                                 гр.д. № 453 по описа

за 2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

     Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК.

           Ищцата Р.Г.Г., ЕГН ********** *** по обстоятелствата подробно изложени в исковата молба твърди, че брака й с ответника Г.П.Г. *** е дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

   Ищцата твърди в исковата молба, че са сключили граждански брак на 31.10.1993 г., видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 64 / 31.10.1993 г. издадено от община К.. Ищцата сочи още, че от ноември 2014 г. страните не живеят заедно и не поддържат връзка. От брака имат родени две деца – Г.Г.Г., ЕГН **********  - пълнолетен и М.Г. Г. – починала при автомобилна катастрофа през 2017 г. 

С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака, без да се третира въпроса за вината.

         В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява, вместо нея се явява упълномощения й защитник – адв. М. - САК, която поддържа така подадената искова молба.

    Ответникът редовно призован явява се лично, не оспорва така предявения иск, след като ищцата е съгласна той да ползва семейното жилище в с. Д..

         Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна :

От приложеното като доказателство към делото удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за граждански брак № 64 / 31.10.1993 г. от  община К.е видно, че страните са сключили брак на 31.10.1993 г. в гр. К.. От сключения брак страните имат  родени две деца – Г.Г.Г., роден на *** г., видно от удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 2036 от 17.11.1998 г. от  С. община, район „Т.”, ЕГН **********, който понастоящем е пълнолетен и М.Г. Г. – починала на 12.11.2017 г.

                   При така очертаната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи :

                   Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК.

                   При предявен иск за развод се преценяват само наведените от страните факти, за които се твърди, че са причинили дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като съдът следва да се произнесе само по поставените от страните основания. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан. Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.        

         Фактическата раздяла между страните  продължава няколко години  и обстоятелствата сочат на трайно прекъсване и изчерпване на брачните взаимоотношения между страните от тяхното естествено житейско и нравствено съдържание.

                 Бракът след фактическа раздяла, настъпила при горепосочените обстоятелства, е  изпразнен от типичното житейско и нравствено съдържание, между съпрузите са преустановени не само личните брачни взаимоотношения, но и всякакви контакти и връзки. 

    Бракът им съществува само формално и не може да породи и възобнови съответните взаимоотношения на разбирателство, взаимност, грижи за семейството и пр. и неговото съществуване е морално и обществено неоправдано, ненужно и дори вредно. Бракът е изпразнен от съдържанието, предписано от закона. Като безполезен за съпрузите и социално неоправдан, съдът следва да постанови неговото прекратяване на основание чл. 49 ал. 1 от СК.

    Съгласно установената съдебна практика, докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения. Дезинтересоваността между страните е довело до взаимно нарушаване на брачните им задължения, като по този начин и двамата съпрузи допринасят за разстройството на отношенията им. Предвид изложеното съдът намира, че бракът следва да бъде прекратен, без да се третира въпроса за вината.

         Съдът счита, че при развод по исков път фамилното име вече със сигурност не е толкова зависимо от желанието на другия съпруг.  В разпоредбата на чл. 53 от СК е посочено, че : „След развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“. Или казано по друг начин, вече съпругата, която обичайно сменя фамилното си име при сключването на брака и сама решава това, е в правото си и да каже пак сама дали ще го запази, или пък ще си върне моминското име.   

         Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 ПРЕКРАТЯВА брака сключен между Р.Г.Г., ЕГН ********** *** и Г.П.Г. ***, за което е съставен акт за граждански брак № 64 / 31.10.1993 г. от община К., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да се третира въпроса за вината, на основание чл. 49 ал. 1 от СК.

Роденото от брака дете е пълнолетно.

         СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ :

         Семейното жилище, находящо се в с. Д., ул. „ 26“ № 6, след прекратяването на брака ще се ползва от Г.П.Г., ЕГН **********.  

           ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ:

         Движимите вещи, придобити по време на брака, съпрузите са разделили по извънсъдебен ред.

         Страните не си дължат помежду си издръжка.

ФАМИЛНО ИМЕ :

След прекратяването на брака съпругата Р.Г.Г. ще продължи да носи фамилното име  Г..

ОСЪЖДА Г.П.Г. *** да заплати по сметка на РС - гр. К.окончателната държавна такса в размер на 50.00 / петдесет /  лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

                   

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :