Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

 

 

гр. К., 16.08.2019 година

 

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на шести август през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

 

при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 523 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на чл. 127а от Семейния кодекс / СК /.

Образувано е по искова молба вх. № 3075 / 16.07.2019 година подадена от П.И.И., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен  представител на малолетното дете И.Г.И., ЕГН ********** ***, чрез адвокат В. - САК срещу Г.И.И., ЕГН ********** *** за заместване съгласието на ответника за пътуване на детето И.Г.И., ЕГН **********,  извън територията на Република Б. – до страна от ЕС – Г., за времето от 31.08.2019 г. до 15.09.2019 г. Твърди се, че с определение от съдебно заседание от 10.05.2017 г. постановено по гр. д. № 842 / 2016 г. по описа на РС – гр. К., съдът е одобрил споразумение, постигнато между страните, като упражняването на родителските права над детето -  И.Г.И., ЕГН ********** са предоставени на майката П.И.И., ЕГН **********, като е определено местоживеенето на детето да бъде на адреса на майката в гр. К., ул. „Л.“ № 21 и е определен режима на лични контакти на детето с бащата. В исковата молба се сочи още, че майката полага грижи за детето и в момента има възможност и желание да заведе детето И.Г.И., ЕГН **********, за посочения по – горе период на почивка в Г., като заявява, че същата би била в интерес на детето, тъй като същото ще добие нови впечатления, ще може да посети и опознае други държави. Но ответникът не дава съгласие и същата твърди, че неговите действия ограничават правото на свободно предвижване на детето.

С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да даде разрешение на основание чл. 127а от СК, заместващо съгласието на бащата Г.И.И., ЕГН **********, детето И.Г.И., ЕГН ********** да пътува придружавано от своята майка и законен представител П.И.И., ЕГН **********, за периода от 31.08.2019 г. до 15.09.2019 г. / резервирана почивка / до страна в ЕС – Г..

                        На съдебно заседание пред настоящата инстанция, ищцата, като майка и законен представител на И.Г.И., редовно призована явява се лично и заедно с упълномощения си защитник – адв. В. – САК, която поддържа така предявения иск.

                   Ответникът редовно призован явява се лично и заедно с упълномощения си защитник – адв. Въжарева – АК - Ямбол, която моли съдът да постанови решение, като отхвърли така предявения иск, като неоснователен и недоказан. 

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК намира за установено следното:

С влязло в законна сила определение от съдебно заседание от 10.05.2017 г. постановено по гр. д. № 842 / 2016 г. по описа на РС – гр. К. упражняването на родителските права над детето – И.Г.И., ЕГН ********** са предоставени на майката П.И.И., ЕГН **********, като е определен и режим на лични отношения на детето с бащата и съответно е присъдена издръжка, която същият следва да заплаща в размер на 120.00 / сто и двадесет / лева.

Не се спори между страните, а това е видно и от представеното копие от удостоверение за раждане от *** година, издадено съответно въз основа на акт за раждане  № 1146 / 30.06.2011 година, че П.И.И., ЕГН ********** и Г.И.И., ЕГН ********** са родители на И.Г.И., ЕГН **********.

Като доказателство към делото е приложена един брой резервация от 12.07.2019 г. / л. 11 – 15 / от делото.

Приложено е като доказателство към делото заявление от майката П.И.И., ЕГН ********** вх. № 274 / 12.06.2019 г. до Първо основно училище „Васил Левски“, от което е видно, че същата желае детето да бъде преместно в друго училище. Издадено е и Удостоверение за преместване изх. № 174 / 14.06.2019 г. на И.Г.И..

От приложения като доказателство към делото заверен препис от служебна бележка изх. № 849 / 11.06.2019 г. издадена от 33 ОУ „С.П“, че лицето И.Г.И. ще бъде записано във втори клас за учебната 2019 / 2020г. 

  При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 123, ал. 1 и ал. 2 СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно, като при разногласие между тях те могат да предявят иск пред районния съд. Посоченото принципно правило урежда отношенията между родителите във връзка с упражняването на родителските права независимо от това дали между тях е имало, има или няма сключен брак, като то е приложимо винаги когато едно решение във връзка с упражняването на родителските права по конкретен въпрос трябва да се вземе съвместно и съгласие не се постигне – в този смисъл виж решение № 21 / 30.01.2001 г. по гр. д.             № 717/2000 г. на ВКС, II г.о. В случая ищецът моли съда да уважи исковата молба и да се произнесе с решение, с което замести липсващото съгласие на ответника за пътуване на детето И.Г.И., ЕГН ********** извън територията на Република Б. до Г., за периода от 31.08.2019 г. до 15.09.2019 г. / резервирана почивка /.

От събраните по делото доказателства се установи, че страните са родители на детето И.Г.И., ЕГН **********, същите са фактически разделени, като с влязло в сила определение родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, при която живее, а бащата не дава съгласие детето да пътува извън страната, придружавано от своята майка.

 С влизането в сила на решението упражняването на родителските права след фактическата раздяла се съсредоточава в лицето на този родител, който е определен да ги упражнява, като родителят, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, не загубва своето родителско качество, нито титулярството на родителските функции / права и задължения /, нито е лишен от родителски права, а изгубва само значителен обем от практическото им осъществяване. Родителят на когото не е поверено детето с бракоразводното решение не е освободен от родителските си задължения. Титулярството на родителските права и задължения на двамата родители не се засяга от раздялата между тях. Засяга се само упражняването на родителските права / Виж Семейно право, автор Л.Н., стр.187, изд.1990 г. /. При това положение съгласието на родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права е безусловно необходимо, доколкото не е предвидено друго в закона, при пътуването на детето в чужбина. Всичко това води до извод, че възможността детето И.Г.И., ЕГН ********** да напуска страната е обусловена от съвместното обсъждане от двамата родители / независимо, че те са във фактическа раздяла /, като при разногласие между тях, което не може да бъде преодоляно чрез задълбочено обсъждане на проблема, то спорът ще се реши от районния съд. Тоест, за да се стигне до намеса и помощ на външен фактор – районният съд, трябва между родителите на детето да е налице непреодолимо разногласие по спорния въпрос, каквото в случая по категоричен и несъмнен начин се установи, че съществува.

Съдът споделя доводите на процесуалния представител на ответника и не може да приеме, че в действителност е направена резервация от страна на майката за почивка в Г.. Представена е една резервация, която не е ясно от кого е направена, кой ще пътува до Г. и за какъв период от време. В подкрепа на същата са само свидетелските показания на свид. И.И./ същият сочи, че имат устна уговорка със собственика на хотела да заплатят по – късно почивката, с оглед изхода от делото /. Съдът не кредитира свидетелските показания на свид. И.Л.И., същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Също така не бяха представени никакви писмени доказателства, че детето И.Г.И., ЕГН ********** е записано като ученик във втори клас през учебната 2019 / 2020 г. в 33 ОУ „Л.“ – гр. С..

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.С.И.. и И.Й.И., които заявяват, че детето е споделяло с тях, че ще се местят трайно да живеят в чужбина, че са му обещали къща с басейн и собствена детска стая, както и че го карат да учи английски език и да забрави българския език.

Също така съдът счита, че заявеното от ищцата най - общо позоваване на опознаването на чужди държави и култури  е амбициозна цел, но не е съобразена с ниската възраст на детето, неопознало все още собствената си страна.

Съдът остави без уважение искането на ищцовата страна да бъде разпитано детето, поради ниската възраст на същото / разпитват се деца, навършили 10 – годишна възраст, в присъствието на ДПС /.    

По изложените подробни съображения, съдът счита, че следва да отхвърли така предявеният иск по чл. 127 а от СК, като неоснователен и недоказан.

Относно разноските:

          С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер 400.00 / четиристотин / лева – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното Районен съд - гр. К., ІІ - ри състав

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.И., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен  представител на малолетното дете И.Г.И., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 127а, СК, с които се иска съдът да се произнесе по въпроси свързани с пътуване на малолетното дете И.Г.И., ЕГН **********, придружавано от своята майка в чужбина – страна от ЕС – Г., за периода от 31.08.2019 г. до 15.09.2019 г. / резервирана почивка /, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: