Р Е Ш Е Н И Е № …

    гр. К., 03.06.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          К.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                                  Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ

при участието на секретаря М.Г., като разгледа НАХД № 138, по описа за 2019 година, докладвано от съдията Родопски, взе предвид следното:

                               

К.ският районен съд е сезиран с жалба от “Р.” ООД, ЕИК 205388726, град К., ул.”П.” № 1, чрез управителите С.Р.Р.и Е.В.Д. против наказателно постановление № 12 / 08.04.2019 година, издадено от кмета на община К.. Считат, че същото следва да бъде отменено, тъй като не можели да прекатегоризират обекта, поради забавяне от страна на Окръжен съд - С. на удостоверение, че обектът работел и не е бил ликвидация, което довело до обективна невъзможност за подаване на заявление за категоризация.

          Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и вземат становище за неоснователност на жалбата, при така представените доказателства.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

          Въз основа на констативен протокол от 14.03.2004 година и акт  от същата дата за установяване на административно нарушение, е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (хиляда) лева, на основание чл.206, ал.1, вр.чл.179, ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.175, ал.2, вр.чл.111, ал.1 от Закона за туризма, вр.чл.2, ал.1 от Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията (наричана по-долу за краткост „Наредбата“), затова, че при извършената проверка на 14.03.2019 година, около 22,30 часа, в град К., ул.“О.“ № 22, заведение „Л.Ф.“ (с предишно наименование „Б.“), стопанисвано от фирмата на жалбоподателя се извършвали ресторантьорски услуги, без обектът да е категоризиран, съгласно ЗТ.

          Съдът намира, че така установеното административно нарушения  се явява съставомерно и доказано при така събраните гласни и писмени доказателства по делото.

          Жалбоподателят сам признава в жалбата, че обекта е функционирал преди проверката, но не можел да го прекатегоризират, поради забавяне от страна на Окръжен съд - С. на удостоверение, че обектът работел и не е бил ликвидация, което довело до обективна невъзможност за подаване на заявление за категоризация. Това забавяне съдът намира за ирелевантно обстоятелство, което не се явява основание за освобождаването му от административно наказателна отговорност, тъй като фирмата е следвало да осъществява дейност едва след получаване на временна или постоянна категоризация при наличие на изискуемите документи в тази насока, което не е сторил.   Напротив, в случая нарушителят е подал заявление за категоризиране на обекта след констатиране на нарушението, според показанията на разпитаните свидетели, служители на общината.

          Актът за установяване на административните нарушения от 14.03.2019 година и издаденото въз основа на него обжалвано наказателно постановление са постановени при стриктно спазване на задължителните законови изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 и 2 от ЗАНН.

Съгласно чл.111, ал.1 от ЗТ „хотелиерство или ресторантьорство на територията на Р.Б.се извършва само в категоризирани по този закон туристически обекти“, а според ал.2 „категоризацията се извършва от министъра на туризма и от кметовете на общини или от оправомощени от тях длъжностни лица - за видовете обекти и категории, посочени в този закон.

Според чл. 206, ал.1 от ЗТ „който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лева“.

Чл.175, ал.1 и ал.2, и чл. 179, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗТ определят и установяват в случая материалната компетентност на кмета на съответната община, при констатирани нарушения на изискванията на закона и на наредбите, приети и издадени по прилагането му, да съставя актове за установяване на извършено нарушение по реда на Закона за административните нарушения и наказания и да издава наказателни постановления.

Чл. 2, ал.1 от Наредбата повелява, че на категоризиране по реда на тази наредба подлежат местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения независимо от вида на тяхната собственост и начина на управлението им, какъвто неминуемо се явява проверявания обект на жалбоподателя, без да е валидна за него привилегията по ал.2, тъй като не попада в кръга на обектите по чл. 120 от Закона за туризма (ЗТ).

Относно нарушението по чл.111, ал.1 от Закона за туризма, вр.чл.2, ал.1 от Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, съдът счита, че с оглед на представените от въззиваемата страна и жалбоподателя писмени доказателства става ясно, че към датата на извършената проверка – 14.03.2019 година не е била депозирана молба в Община К. с искане за категоризация на търговския обект, който вече е функционирал, а същата е била подадена впоследствие.

Съгласно чл.129 – чл.131 от Закона за туризма, едва след подаване на заявлението и до издаването на удостоверението за категория на съответния обект, търговецът може да продължи да осъществява дейността си в този обект, само въз основа на временно удостоверение с определен срок на действие, поискано и издадено от съответния категоризиращ орган. В конкретния случай жалбоподателят е подал нужното по закон заявление до общината, но след началото на фактическото функциониране на обекта и на проверката. Като не го е сторил своевременно, жалбоподателят следва да носи административна отговорност за нарушение на горепосочените законови и подзаконови изисквания, а извършването на дейността му осъществява фактическия състав на чл.111, ал.1 от Закона за туризма, вр.чл.2, ал.1 от Наредбата и следва да бъде подведена под санкционната разпоредба на чл.206, ал.1 от ЗТ.

          В резултат на горното съдът приема, че жалбоподателят е извършил процесното административно нарушение, но с оглед на липса на данни за извършени други нарушения с влезли в сила наказания от страна на жалбоподателя на ЗТ и Наредбата, съдът счита, че следва измени атакуваното НП, като намали наложената с него имуществена санкция от 2000 лева, на законоустановения минимум от 1000 лева.

         

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,  СЪДЪТ

         

    Р         Е          Ш          И  :

         

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 12 / 08.04.2019 година, издадено от кмета на община К., като намалява наложената с него имуществена санкция от 2000 (две хиляди) лева, на 1000 (хиляда) лева.

 

Решението може да се обжалва в 14 (четиринадесет) - дневен срок от съобщенията, пред Административен съд – С. област.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :